Днес черквата „Св. Георги Победоносец” е наричана от Българската православна църква Храм на националното достойнство. И има защо, тъй като изграждането на този исторически право­славен храм е свързано с бор­бата за национално самосъзнание и за самостоятелна българска църква.

Първоначалното през 40-те години на XIX в. бълга­рите, населяващи плътно западния крайбрежен пловдив­ски квартал „Мараша“ се обединя­ват около идеята за изграждане на български храм в тази чис­то българска махала. Главен инициатор и най - щедър дарител за изгражда­нето на нов храм става бога­тият и влиятелен пловдивски възрожденец Стоян Теодорович Чалъков, наричан Големи Стоян. Имено той издей­ствал ферман за построяването.Щедри суми връчили известните родстве­ници на Чалъкови - братята Салчо и Стоян Чомакови, а също и видният български възрожденец Александър Ек­зарх, родом от Стара Загора. Не са малко и волните пожертвования, насъбрани от гражданите на квартала, разказва сайтът на Пловдивската митрополия.

След набавянето на всичко необходимо е изграден пър­вият български храм в Плов­див, на съвсем ново място, в нарушение на то­гавашните изисквания на ос­манските административни власти, които разрешавали строеж само на терена на по - стари черковища. През 1848 г. Църквата е осветена. Отваря вра­ти и българското училище при черквата с първи учител дякон Иларион Хилендарец.

Църквата оцеляла само 30 години, по ирония на съдбата, по време на последните боеве за освобождението на Пловдив в на­чалото на януари 1878 г., гра­ната от руско оръдие случай­но пада върху храма и непо­правимо го разрушава.

В продължение на три години енориашите отново събират средства за възобновяване. Църковното настоятелство кани видния пловдивски гражда­нин и архитект Йосиф Шнитер да извърши необходими­те инженерни проучвания и да изготви архитектурен про­ект. През месец май 1881 той създава проект на пър­вия следосвобожденски храм в града. Междувременно пристигат средства от различни краища на свободна България и из­вън границите й. Особено щедри дарения дават генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди, секретарят му Гаврил Кръстевич, Панарет митрополит Пловдивски, видните политици и общественици Йоаким Груев, Драган Манчов, Георги Консулов, Миха­ил Маджаров, Костаки Пеев и редица други.

Населението на квартала се включва масо­во в разчистването на разва­лините и в изкопните работи за основите на новия градеж. На 17 май 1881 г. тържестве­но е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година сградата била издигната до нивото на по­кривните конструкции и то­гава съвсем навреме настоятелството получило крупни дарения от големия бългаоски благодетел Евлоги Геор­гиев - 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ - 300 златни франка. Към средата на 1883 година строежът е завършен и старият иконостас е монти­ран отново. Освещаването се извършва на 26 октомври 1883 г. - Димитровден, с ар­хиерейска света Литургия в присъствието на множество пловдивски граждани и гос­ти.

Храмът „Св. Георги Победо­носец“ и сега впечатлява с оригиналната си архитектура в класически стил. Архи­тектът Йосиф Шнитер бил добре запознат с постиже­нията на руския класицизъм от XIX в. и това повлияло на работата му. Той спазва въз­рожденската традиция на трикорабните псевдобазилики, но придава усещане за кръстокуполност във вът­решното пространство на наоса. Над западния вход през 1903 г. е прибавена двуетажна камбанария, проектирана отново от арх. Йосиф Шнитер. Тя се носи от четири квадратни стълба, а горната част е офор­мена от отвори с полукръгли арки, отделени с пиластри в йонийски стил. Камбанария­та завършва с купол в сложна форма с четири кръгли отво­ра, под които релефно е отбелязана годината на построя­ването й.

Една година след освещаване на храма, на 2 юни (20 май стар стил) 1884 г., той се превръща в истинска истори­ческа светиня. В него за пръв път след Освобождението е отслужена панихида в памет на Христо Ботев и загинали­те за свободата на България.

На 6 септември 1885 г, първите църковни камбани, които тържествено известяват за извършеното съединение на Княжество България с Източ­на Румелия, са камбаните на възпоменателния храм „Св. Георги“. Същите звучни и тържествени камбани обя­вяват още едно историческо събитие. На 16 юли 1906 г. те слагат край на закъснялата поради тежките условия на Берлинския договор църковно-национална борба в града.

Още новини четете ТУК

TNS.bg