Често срещаме по медии, телевизионни студия и други форуми мантрата, че България е била най-верният сателит на СССР; че другите държави са се вдигали срещу комунизма. Цитират се Будапеща 1956, Прага 1968 и т.н.

Но истината е другаде. Първата и най-продължителна въоръжена съпротива срещу комунизма е именно в България – горянското движение. Но това съвсем не е всичко. Един от забравените, крити десетилетия наред такива моменти е бунтът на тютюневите работници в Пловдив от 1953 година.

В Пловдив още от „царско“ време има множество тютюневи фабрики, осигуряващи препитание на хиляди хора. По онова време това са модерни предприятия, в които работниците работят със съвременни технологии. Заплатите са адекватни на натовареността, а работниците имат още други привилегии - продължителността на работната седмица и в други социални сфери, като ведомствени почивни станции и т.н..

С идването на новата власт през 1944, в спиралата в тези фабрики започва да се навива в обратна посока. Намаляват се заплатите (с това, което получават, работниците могат да си купят все по-малко), увеличават се работните часове – работната седмица е 6-дневна; процесът по модернизация на производството на практика спира; разстройва се целият технологичен процес; влошава се цялостната работна среда. Всичко това неминуемо повлиява отрицателно на работниците, които въпреки силата на пропагандата, усещат реалността в ежедневието си. В началото им е трудно да се организират, защото освен всичко останало, синдикалните организации, които са имали до 09.09.1944 са ликвидирани и на тяхно място са създадени казионни такива – които се грижат не за интересите на работническата класа – а за партийните.

В края на април 1953 година нещата стават нетърпими и работниците вземат нещата в свои ръце. Отначало са добронамерени – изпращат писмо до комунистическия лидер Вълко Червенков, в което излагат своите проблеми и искания. Реакция от властта, обаче няма. Виждайки, че техните искания не са важни за управляващите, работниците се радикализират. Те окупират няколко от складовете и прогонват милицията, която ги охранява. Събралата се тълпа бързо излъчва своите лидери, които на импровизирани трибуни поставят своите искания – повече права за работниците и по-малко експлоатация. Това е и парадоксалното – че тютюневите работници се разбунтуват именно срещу това, срещу което твърди, че се бори комунизма – експлоатацията.

На място в Пловдив идват няколко червени големци, които имат за цел да усмирят народното недоволство. Хората обаче бързо разбират, че това е само опит да се измести фокуса на проблема и че властта няма за цел да промени нищо. Работниците отказват да слушат техните празни призиви и безсмислени политически декларации. Тогава властта, дошла преди 9 години в името на работническата класа, заповядва да се стреля на месо. Срещу над 20 000-те хиляди работници се открива интензивна, безразборна стрелба. И до ден днешен няма яснота колко са жертвите на първия социално-икономически и политически протест в Източния блок. След потушаване на недоволството започват масови съдебни процеси, където много хора биват осъдени, а властта с репресии прави опит да изличи от спомените на пловдивчани опитът на техните съграждани да променят системата. Днес малко хора си спомнят за този случай. Затова, днес, 63 години, след кървавите майски дни е подходящо да си спомним за забравените българи – за тези, които първи от цяла Европа надигнаха глас срещу потисничество и деспотизма и платиха за това с кръвта си.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TNS.bg