На 26.04 1886 в АЕЦ ''Ленин'' в Чернобил – Украйна, става най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Според Международната скала за ядрени и радиационни събития  на Международната агенция за атомна енергия тази авария е от седма – най-висока степен на опасност за здравето и околната среда, която изисква извършването на планирани и допълнителни контра мерки. Споменатата скала за ядрени и радиационни събития е подобна на Скалата за земетресения по Рихтер, която има десет степени – като десетата е най-висока и се определя като ''напълно катастрофални заметресения за цели континенти и дори за целия свят.''

Ако трябва да се направи паралел между земетресение и ядрена катастрофа, то за щастие на човечеството земетресение от 10-та степен не е ставало. За нещастие обаче, ядрени катастрофи от 7-ма – най-висока степен, са ставали. Те са две: Чернобил през 1986 и Фукушима през 2011 г.

Изхвърлените в атмосферата радиоактивни частици носят ужасяващи последици. Значителна част от Европа е засегната от радиацията, а сред най-пострадалите държави е България. Причината за това е липсата на информация.

Тогавашен Генерален секретар на ЦК на КПСС е Михаил Горбачов. Той ръководи СССР от 1885 до 1991 и е последен Президент на СССР преди разпада му.

Политбюро на ЦК на БКП в България по това време се състои от:

- Генерален секретар: Тодор Живков

- Членове: Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Тодор Живков, Чудомир Александров.

- Кандидат-членове: Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Дюлгеров, Димитър Стоянов, Стоян Марков

Непосредствено след инцидента висшето държавно и партийно ръководство на НРБ научава, но решава да пази тайна. Ръководните кадри на държавата и на БКП са предупредени да не излизат от вкъщи; за тях са предвидени специални храни, които се проверяват ежедневно за наличие на радиация. Вода се пие от специално приготвени водоноски.

В това време „нормалният“ живот за останалата част от населението продължава. Хората ходят на работа, хранят се, пият вода, без никой да ги предупреди за опасностите. На трапезата на българина обилно присъства традиционната за това време салата от марули, реколтата от които е изключително добра за тази година. Както е известно марулите са растения, които абсорбират огромно количество радиация.  

В комунистическа България традиционни са изключително масовите манифестации, посветени на 1 май – ден на труда. Провеждани във всеки град, отсъствието от тях е невъзможно. За да го няма на манифестация, човек трябва да има изключително сериозна и документирана причина, в противен случай следващите месеци (а и години) се сблъсква с множество трудности.

Първи май 1986 година, 4 дни след инцидента в Чернобил, не прави изключение. Въпреки прогнозите за лошо време, целият народ традиционно се подготви и на сутринта излиза да марширува. Метеорологичните условия са изключително неподходящи – мрачно време и дъжд. Дъжд от облаците, които идват от североизток – носещи със себе си радиацията от взрива в Чернобил...

На практика почти цялото население на България (изключвайки висшето държавно и партийно ръководство) е изложено на директна радиационна агресия – маршовете се провеждат директно под радиационния дъжд.

Информацията за инцидента започва срамежливо да се прокрадва през следващите дни, хората се опитват да вземат мерки, но вече е късно. Седмици наред, без да знаят, те са били подложени на облъчване.

Резултатите от информационното затъмнение са ужасяващи за населението. В Европа, където статистиката по това време не е повлияна от политически повели, кръвните и ракови заболявания се повишават 60 пъти спрямо предходния период. За България няма точна информация, но предвид факта, че за разлика от другите държави, тук населението беше изложено на радиация, стойностите със сигурност са много по-високи. Като те продължават и през следващите години и десетилетия. Раковите заболявания стават често срещано явление, което много „специалисти“ обясняват с други причини, като например храната.

Рядко обаче някой се сеща да направи връзката с Чернобил и да анализира какъв дял от този бум на заболявания се дължат на радиоактивния дъжд, окъпал българския народ на първи май 1986, и погълнат с вода, марули и други храни.

След 10.11.1989 темата за Чернобил бе „изпусната“ от медиите и за кратко отново придоби популярност. На подсъдимата скамейка сядат вицепремиерът по онова време Григор Стоичков и главният здравен санитарен инспектор Любомир Шиндаров, изпълнил повелята на БКП да съобщи по телевизията, че няма опасност за населението. 

След съдебните процедури и обжалванията възмездието за това, че целият народ беше облъчен, има следното цифрово изражение: Любомир Шиндаров е осъден на две години условно, а Григор Стоичков – две години ефективно. Любопитното е, че присъдата на Григор Стоичков е една от малкото ефективни присъди след 10.11.1989 за престъпленията на БКП срещу народа и държавата. Като той „опира пешкира“, а всички останали, които са взели и изпълнили ужасяващото решение, остават „чисти“ за правосъдието.

Реално погледнато, информационното затъмнение в България по повод Чернобил е едно от най-големите (а може би най-голямото) зверства срещу България в цялата ѝ хилядолетна история. Всички други ужаси, макар и жестоки и кървави, са приключвали за относително кратко време и са имали по-малки поражения върху народа и поколенията. Докато при Чернобил, ръководството на БКП ясно е съзнавало какво представлява радиацията, какви опасности носи и какви биха могли да бъдат последствията. И въпреки всичко не само че е прикрило истината, а е оставило целия народ, партийни членове и безпартийни, да излезе на манифестация и да „попие“ изливащата се върху него радиация. 

Въпреки че партийните лидери и техните семейства са „запазени“, проклятието Чернобил простира своето зловещо влияние върху тях – техните деца така или иначе се срещат и се женят за облъчени от радиацията, а партиен имунитет за последиците няма. Вече 30 години България живее с последиците от Чернобил, но голяма част от медиите не ни напомнят. Напротив, в редовете на много от тях започва не просто да се прокрадва, а откровено да се тръби носталгия. Носталгия към времето на дефицита, на режима на ток; към времето, в което БКП остави народа на радиацията. 

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Новините от Пловдив и региона гледайте в емисията на TNS TV:

TNS.bg