В динамичната реалност, в която живеем, когато ислямът е модерна тема, а страховете и притесненията са причина за много дискусии и полемики е подходящо да си спомним за един голям българин.

Мустафа Шарков е роден през 1912 година в село Корово (сега Драгиново). Завършил духовно образование в Пазарджик и в Шумен той става имам в родното си село, в което живеят българи-мохамедани.

Шарков възприема себе си като истински българин и възпитава хората, на които е духовен водач в това, че обичта към Родината е най-висше благо. Търсейки правилния път за развитие на областта, в която е духовник той заявява „Почнах да мечтая, че и ние, българите мохамедани, трябва да се пробудим към нов живот и младите поколения да почнат да се учат успоредно с българите християни.„

През 1937 се създава организацията на българи-мохамедани Дружба „Родина“ и Мустафа Шарков заедно със своите съмишленици основава неин клон в Чепинско. Избран за неин председател, той променя името си на Маню..

Затрогващи са думите му към войниците българи, изповядващи ислям, които полагат клетва

„ ...вие давате обещание за напред, не само във войската, но и през целия си живот, да служите вярно и предано на род и родина. В религиозно отношение вие принадлежите към мохамеданството, което с нищо не бива да ви пречи да изпълните вашия войнишки дълг, защото по произход и народност ние сме всички българи. Макар и мохамедани, ние с нищо не бива да се отличаваме в службата от нашите събратя, българите християни... Обичайте България като очите си  и бъдете всякога готови да дадете живота си за нея, когато дългът ви позове !“

Маню Шарков продължава своята будителска дейност и след края на Втората световна война. Когато научава, че чужди емисари искат да откъснат Родопите от България, той отделя пари от скромния си бюджет, с които превежда посланието си до делегатите на Парижкия конгрес. Категоричната му позиция е, че живеещите в Родопите са българи и това, че част от тях са мюсюламни, не променя тяхната национална принадлежност.

След политическите промени, новата власт започва да се отнася критично към Дружба „Родина“ член на която е Маню Шарков. Родолюбивата и будителска организация е обявена за фашистка и срещу нея са започнати гонения. Българите мюсюлмани, които са сменили имената си с български, са принудени да си върнат турско-арабските. А много от водачите на Родина са репресирани и дори избити.

Самият Шарков е изпратен в Белене, където изживява няколко кошмарни години – „благодарността“ на БКП за безпределната му обич към Родината.

Днес, когато нашите сънародници, изповядващи ислям, са подложени от една страна на пропаганда от знайни и незнайни емисари; когато знайни и незнайни сайтове насаждат омраза между хората, изповядващи различни религии е подходящо да си спомним за големия българин Маню Шарков. Истински народен будител, ценен и уважаван и от християни, и от мюсюлмани. И да почерпим от неговата мъдрост и любов в името на просперитета на България. 

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TNS.bg