София е официално избрана за столица на Третата българска държава. Това се случва на 3 април през 1879 година, след като депутатите от Учредителното събрание в Търново взимат единодушно решение.

Заслугата изборът да падне върху София е на проф. Марин Дринов. Като софийски помощник-губернатор и участник във Временното руско управление той се запознава отблизо с красотата и забележителностите на града и прави своето предложение. Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушва в съветите на проф. Дринов, въпреки че за по-подходящи кандидатури са смятани Търново или Пловдив.

Дискусията по въпроса в Учредителното събрание е кратка. Финал на дебатите слага Драган Цанков с думите:

“Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става коронацията на Княза”.

В резултат, на 3 април предложението на Драган Цанков се приема с висшегласие.

София посреща избирането си с 11 694 жители, 3306 къщи, 2 училища, 10 хана и 120 дюкяна, пише Николай Иванов в kmeta.bg. Две години по-късно обаче в нея вече са пристигнали още 9 000 души от всички страни на българското землище.

Постепенното разрастване на територията на София

Докато през 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, то в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.

На 22 декември 1879 г. е издаден указ на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години. На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Очертана е централната част на града - между днешните булеварди "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Христо Ботев" и "Сливница".

Пред TNS.bg историкът Стефан Шивачев, който е и директор на Историческия музей в Пловдив обясни, че един от основните въпроси, по които се е спорило през 1885 година е бил дали София е трябвало да става столица на България. Фактите сочат, че след като Пловдив отстъпва първото място на София, Градът под тепетата започва да изостава в икономическо отношение.

В първите години след Съединението София е започнала да се развива изкуствено и е нараснала за сметка на другите градове, твърдят историците. Преди да се обяви акта на обединена България, пловдивчани са знаели, че ще се лишат от привилегиите на столични граждани.

Някогашната часовникова кула в София:

Пловдив в средата на 20 век:


„Можем да оценим това събитие само с преклонение пред нашите предци, защото са били наясно, че София ще бъде столица. Те са жертвали привилегиите на столичното население, за да бъдат българи и да продължи съществуването на обединена България”, заяви още Стефан Шивачев пред TNS.bg

"Една година след Съединението в пресата и по улиците се чуват гласове: "Защо дадохме на шопите да са столичани, като Пловдив тръгна назад”, припомня Шивачев.

В първите години след Съединението София е започнала да се развива изкуствено, твърдят историците.

"Няма лошо в това, че днес София е столица на България, лошото е било преди 130 години, когато тя е започнала да се развива изкуствено и да нараства изкуствено за сметка на другите градове”, каза още шефът на Историческия музей под тепетата.

"Днес Пловдив е град за живеене, а София е столица за правене на бизнес", смята историкът.

Въпреки всичко най-важният урок от събитията около Съединението на България е голямото обединение на българския народ.

По този повод в центъра на Пловдив е изграден паметника на Съединението.

Историкът Стефан Шивачев:

TNS.bg