Днес е един от големите християнски празници Преображение Господне. На днешна дата българите в Одринско, организирани и ръководени от ВМОРО надигат глава и с оръжие в ръце декларират правото си да живеят свободно и независимо – като българи.

Конкретно в Одринско решението, взето на конгреса на Петрова нива е въстанието да започне на празника Преображение Господне. Планът за действие е изработен от щаба на окръга в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. След избухване на въстанието, е обявена Странжданската република, а Царево Ахтопол и околните населени места са освободени. Турската армия е изтласкана към Малкото Търново и Лозенград.

Освен Одринско, въстават и Битолско и Серско, т.е. почти всички българи, живеещи в Османската империя с оръжие заявяват решимостта си да живеят като свободни. Султанът е смаян от мащаба на въстанието и изпраща 350 000 армия за потушаването му. За сравнение – по време на Балканските войни, Османската империя се защитава с 570 000 армия срещу 4 държави, а за потушаване на въстанието, в което се бие не срещу държава, а срещу малко над 26 000 самоорганизирали се въстаници, мобилизира 350 000 човека. Мащабите, които се виждат от това сравнение показват колко заплашен се е чувствал султанът.

И, както се вижда, тези притеснения не са били съвсем без основание. След първоначалните действия османските власти декларират, че са готови да прекратят действията си ако Великите сили принудят България да спре да оказва подкрепа на въстаниците, което моментално кара дипломатите на Русия и Австро-Унгария да упражнят сериозен натиск върху София да стисне зъби и да не се меси в защита на своите братя. Една от причините на нашите държавници да се съгласят е ясното им съзнание, че при евентуална намеса останалите ни съседи, жадни за българска земя, ще се намесят в наш ущърб.

В крайна сметка въстанието бива потушено по типичен за разпадащата се империя начин – с кръв и жестокости. А по-малко от десет години по-късно българските войници вземат реванш, като са основната причина доскорошният поробител да бъде повален на колене. Любопитен момент е, че командващ армията на султана е Хюсеин Хилми Паша, който няколко години по-късно откровено заявява „Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме“.

Все пак, въстанието е само начало на една смела и епична борба, която продължава десетилетия наред. Българите нямат намерение и не се прекланят глава пред поробителя. Предстоят години, в които врагът ще изпита силата на българското оръжие.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg