Роденият през 1872 година в Скопие българин е един от ярките примери на благородство, мъжество и любов към Родината. След 1944 властите в Македония започват кампания, имаща за цел да убеди населението, че не е българин. Борис Дрангов обаче не е имал никакво съмнение в българския си произход. Като такъв, през 1891 той се записва в българската армия и до края на изпълнения си с героизъм живот остава верен на клетвата, дадена към България.

Борис Дрангов е назначен на служба в Лом, където се запознава със съпругата си. Но при избухване на Илинденско-Преображенското въстание, дългът му към поробените земи на Родината се оказва по-силен и той се отправя да воюва с оръжие за освобождение на Българска Македония. И до днес писмото, което изпраща на съпругата си, предизвиква сълзи на гордост „.В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага “.

След неуспеха на въстанието Борис Дрангов се връща в армията. Оценили неговия педагогически и военен талант, от Генералния щаб на армията го изпращат на обучение Николаевската генералщабна академия. Дрангов взема дейно участие в Балканските войни, като участва при смазването на врага в битките при Гечкенли, Чаталджа. Одрин, Селиолу, Ексиполос и Петра. По време на Междусъюзническата война пък при връх Бубляк брани територията на България от прииждащите сърби.

По време на Първата световна война взема дейно участие в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. А когато българската армия има нужда от брилянтния военен педагог, той оглавява сформираната школа за запасни офицери в родното му Скопие. Въодушевените от него млади офицери показват изключително висок боен дух и професионализъм и дават своя принос при разгрома на враговете по всички линии. След приключване на ангажимента му в Скопие, полк. Борис Дрангов е изпратен на Северния фронт. Убеден русофил, той поставя дълга към Родината си над всякакви симпатии и взема дейно участие в разгрома на румънските и руски войски, подло нападнали България в гръб.

На 18 март 1917 се връща в родната си българска Македония и поема командването на девети пловдивски пехотен полк, отбраняващ участъка от Кота 1050 до завоя на Река Черна. На днешна дата преди 98 години по време на тежък вражески артилерийски обстрел, Борис Дрангов е тежко ранен, но отказва да напусне поста си с думите „каквото за войниците, това и за мен“. По-късно вечерта угасва от раните си, оставяйки своя пример на поколенията. Покрусата от гибелта му е толкова голяма, че дори вражеските войски, търпели сериозни загуби от него изразяват съжаление за смъртта на толкова храбър и достоен офицер.

Полковник Борис Дрангов възпитава в любов към България децата си. Като едно от тях – Кирил Дрангов става един от най-видните дейци на ВМРО.

Днес в деня на неговото безсмъртие си заслужава да си припомним неговите думи:

Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!

В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България. Две смърти няма, без една не може!

Животът не се мери по дължина, а по съдържание. За да победим врага, трябва не да разрушим веществената му сила, а да убием духа му. Изплашеният е полуразбит.

Колкото и да ни струва победата, всякога поражението ще ни струва повече.

Нападай неприятеля всякъде, където го срещнеш; щастието се усмихва само на смелите.

На страха очите са четири.

Няма умирачка по-достойна за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая — да сложиш живота си за благото на родната земя.

За Родината е по-важно не да пролеете вашата кръв за нея, а тази на врага.

От страх и умният изгубва ума си.

Предпочитай да бъдеш осъден за излишна смелост, отколкото за излишна предпазливост.

Заслужената награда не трябва да чака. По-голямата смелост побеждава по-малката.

Справедливата похвала е благоухание. Недей я пази за споминалите се.

Човек е роб на свойта воля, но господар на свойто дело.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg