Общо 136 дни бяха необходими тази година, за да попълним държавния бюджет, а след 16 май ще работим само за себе си, изчисляват икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Една от първите ми задачи при постъпването в Института през 2007 г. беше да изчислим Деня на свобода от правителствена намеса в България. Общата концепция за т. нар. Tax Freedom Day тогава вече беше широко позната, но по света можеха да се срещнат всякакви методологии", коментира икономистът от ИПИ Петър Ганев. 

Първата сметка за България е направена с фокус върху периода 1998-2007 г. "Тогава твърдо решихме, че макар всяка фискална дискусия по същество да е разговор за държавните разходи, то в случая ще се фокусираме върху приходната част на бюджета, търсейки непосредствена обвързаност с това, което излиза от джобовете на данъкоплатците и попада в държавата хазна", каза икономистът.

Оказва се, че този ден у нас настъпва в края на месец май при консолидирани приходи в рамките на близо 40% от БВП на страната. "Тези 40% всъщност бяха една от най-силните фискални котви у нас", заяви той, цитиран от Investor.bg.

От днешна гледна точка картината е различна. След последната ревизия на данните за БВП, отразена и в годините назад, преразпределението в тези години преди кризата вече се изчислява в рамките на 37-39% от БВП. "Консолидираните приходи са си същите – там ревизия не може да има, но знаменателят (размерът на икономиката) се измени. Малко като в онзи виц за изпита по икономика, където 10 години по-късно въпросите на теста са си същите, но вече отговорите са други", посочи Ганев.

С други думи и преди кризата данъчната свобода е настъпвала някъде в средата на май. "В годините на кризата денят идваше доста по-рано (има случай и в края на април), но това беше заради сриването на приходите и появата на големи дефицити през 2009-2011 г. Днес, през 2017 г., приходната част на бюджета е напълно възстановена и преразпределението се върна на нива около 38% от БВП. Както и в първото издание на данъчната свобода (2007), така и днес се налага изводът, че в крайна сметка държавата си гони тези нива на преразпределение и ги постига", обясни още икономистът.